Айтите винаги се настанявали в
най-хубавите и най-удобни къщи, отдавали се на запои и оргии. Не ги задоволявало пиенето и яденето което банскалии били длъжни да им доставят в големи количества и по желание, но посягали и на жените.
Тези зловещи посещения се повтаряли периодично, хората много страдали и злото нямало край. Тогава решили, че ако се опитат да си помогнат сами ще им помогне и Господ.

За да помогне на своите братя и сестри Терзи Никола събрал една дружина, която се въоръжила с дълги пушки, пищови, ножове, криви саби и тръгнала към една определена местност - там където долината Дамяница се разгъва и образува малка поляна през която протича река Глазне. Край реката има огромна скала и близо до нея дълбок син вир. Дружината се скрила около тази местности като всеки очаквал знак от войводата – да гръмне с пушката когато айтите влязат в клопката и не могат да излязат.

След своето зловещо гостуване в Банско разбойниците потеглят по този път, за да преминат планината, всички селяни били събрани в църквата и се молели на Господ да помогне на дружината и да спаси Банско от злото.
И тогава горе в планината гръмнала първата пушка, айтите били толкова изненадани и вцепенени, че не могли да окажат никаква съпротива.
Почти цялата банда паднала на място, където дълго след това се търкаляли оголени черепи.
От тогава тази местност нарекли „ Главите”.
Така айтите изчезнали завинаги, а заедно с тях и злото което носели на целия край.